Базиликата при квартал „Галата“ се намира на около 17 км югоизточно от центъра на град Варна и на около 3 южно от самия квартал. Разположена е в местността „Каялъка“, на тераса над стръмния морски бряг (над плажа "Фичоза").
Днес няма никакви видими белези от църквата, тъй като след разкриването ѝ е била засипана, а след това, чакайки удобен случай за реставрация, какъвто все още не се е явил, е останала скрита и известна предимно в научните среди.

История:
Местността „Каялъка“, чието име в превод от турски означава „каменисто място“, в миналото е била осеяна с дялани камъни, изобилни фрагменти от строителна и битова керамика, а на места се срещали полуразрушени основи на зидове. При обработка на земята били намирани множество римски и византийски монети и други находки от същите епохи. От това място преди Освобождението местните хора вадели камъни за строеж на къщи в тогавашното село Галата. В южния край на местността през 1931 г. е открита засводена гробница с три скелета в нея, поставени по християнски обичай (с глави на запад). От същата местност са намирани и множество оброчни плочки на Тракийския бог-конник (Херос), включително и по време на специално проведения археологически обход от Варна до устието на р. Камчия през 1950 г.
Всички тези данни дават основание да се предположи, че в местността е съществувало голямо тракийско селище и Варненският археологически музей (тогава Сталински) предприема системни разкопки, които продължават от 1950 до 1952 г. Ръководител на проучването е опитният археолог Милко Мирчев.
По време на трита археологически сезона е разкрита голяма трикорабна раннохристиянска базилика, изградена (преустроена) върху също така с не малко по размери светилище на Тракийския бог-кинник, просъществувало от края на II до края IV в. сл. Хр. Езическият храм е бил издигнат и е поддържан от жителите на тракийско селище, от което в близост са разкрити няколко обширни сгради. Големите размери и представителният вид на светилището говорят за присъствие на хора от селището със значителни финансови възможности, придобити навярно от търговия в близкия голям център Одесос. Тракийски имена върху оброчните плочки издават техния тракийски произход, а други находки, като големи долиуми, хромели и бронзови игли за изплитане на рибарски мрежи разкриват земеделския характер на селището и развито рибарство. Освен това, са намери и многобройни късове шлака – сгурия с много шлака, което сочи за застъпено местно железарство.
Построяването на базиликата е станало вероятно веднага след събарянето на светилището, най-късно към края на V в., след като местното тракийско население е приело християнството. В градежа на църквата вторично са използвани много материали от предхождащото я светилище, което свидетелства за спад в икономическото благосъстояние на селището. Издигането на християнски храм на това място несъмнено е станало под силното културно влияние на Одесос, който в V в. става епископски център. Намерените артефакти говорят че, това влияние постепенно е довело до загубване на самобитната тракийска култура на местните траки, но въпреки всичко отделни нейни нюанси се запазват в някои християнски обреди.
Наличните данни сочат, че в района на Галата са съществували множество антични селища, като почти всяко от тях, подобно на това в м. "Каялъка", е имало раннохристиянска църква (базилика в м. "Св. Илия", базилика в м. "Боровец", базилика в м. "Пейнерджик" на брега на Варненското езеро). Вероято раннохристиянска църква е имало и на морския бряг в м. "Карантината" край кв. "Галата", която, спрямо намерените на това място материали (мраморна колона, голям капител, олтарна колонка и други детайли) и срутени в морето архитектурни структури, е датирана към VI в.
Базиликата е претърпяла няколко преустройства и е била разрушена в края на VI - началото на VII в., когато тези земи са подложени на масирани аваро-славянски нашествия, които всъщност слагат край на съществуването на богатия късноантичен Одесос, вероятно и на тукашните селища.

Архитектура:
В архитектурно отношение църквата представлява трикорабна базилика с полукръгла апсида и широк нартекс (притвор) от запад, в чиято северна част е устроен баптистерий (кръщелня). Външните размери на сградата са: дължина – 25,60 м, ширина – 13,50 м, а ширината на нартекса, който в южната част се издава доста на юг, е 20 м (излиза на 6,10 м извън ширината на наоса). В апсидата е изградена от камък втора дъга, за която се предполага, че е остатък от синтрон. Наосът е разделен на три кораба посредством две редици от по шест колони с бази, стъпили направо на пода. В средата на централния кораб са намерени остатъци от правоъгълен амвон, а в източната част – фрагменти от олтарни орнаментирани плочи.
Външният вход към базиликата е разположен на южната стена на нартекса, от който се влиза в наоса през врата, ситуирана почти на централната надлъжна ос на сградата. В северния край на нартекса се е помещавал баптистерия, с издълбано в земята басейнче (писцина), изграден с квадратни тухли.
Югозападно от наоса е разкрито по-късно правоъгълно помещение, което не се свързва конструктивно със строежа на базиликата. До източната и югоизточната част на църквата са долепени други градежи, които според М. Мирчев са синхронни с нея. Източно и западно от базиликата са разкрити основите на отделни сгради, строени по едно време с нея, които, ако се съди по размерите им, са принадлежали на заможни жители на селището.
Установени са два строителни периода на базиликата, като и при двата градежът е от ломен варовиков камък, споен с варов или калов разтвор. Подовата настилка е била от вторично употребени тухли, но са били използвани и очукани мраморни оброчни плочи от старото светилище, поставени с релефите надолу. Намерени пластове от пепел и недогорели греди подсказват, че покривната конструкция на църквата е била дървена.
Под пода на базиликата са открити следи от по-стари основи, което, наред с разкритите в голямо количество повторно употребени материали в строежа (късове от мраморни бази и капители, части от оброчни плочки, фрагменти от тегули и др.), потвърждават предположението, че на мястото на църквата се е издигало тракийско светилище.
Сред множеството находки присъства и един голям глинен купел за кръщаване с ажурена украса и надпис на гръцки език, който е открит в западната част на централния кораб. Подставката на купела е изработена под формата на многоетажна цилиндрична кула и има отвор за изтичане на водата. Този артефакт е единствения по рода си паметник в България.

Архитектурните особености на базиликата край кв. „Галата“ недвусмислено говорят за приспособяване на градежи и форми от по-стара сграда и приближават паметника по този белег с други подобни примери из България (базилика №4 от Диоклецианопол (дн. Хисаря), базилики от Марцианопол, Монтана и др.). Тукашната църква намира близък архитектурен паралел, но с някои съществени различия, и с базиликата от крепостта Хисарлъка“ в Кюстендил.



Източници:
1. Милко Мирчев. Разкопки на тракийското селище край с. Галата. - ИВАД, IX, 1953, с. 1 – 28.
2. Нели Чанева-Дечевска. Раннохристиянската архитектура в България (IV – VI в.), София, 1999, с. 176 – 178.